И видях ново небе и нова земя… – се казва в

„ И видях ново небе и нова земя… – се споделя в Библията. Не можете да се сражавате с егото и да успехите, тъкмо както не можете да се сражавате с тъмнината и да успехите. Всичко, което ви е нужно, е светлината на съзнанието. Вие сте тази светлина. ” ~ Екхарт ТОЛЕ

Земята преди 100 и четиринадесет милиона години. Утро. Слънцето преди малко е изгряло. Първото цвете, родено на тази планета, се разтваря, с цел да одобри слънчевите лъчи. Ала още преди този момент паметно събитие – вестител на еволюционно преобразувание в живота на растенията – земята към този момент милиони години е имала своята флора. Едва ли първото цветенце е оживяло задълго. Най-вероятно цветята се оказали извънредно събитие, неприсъщо на основното русло на развиването, и едва ли на този ранен стадий е имало благоприятстващи разпространяването им условия. Но не щеш ли един ден критическият предел е бил преминат и планетата се окъпала в багри и аромати – но е липсвало възприемащо схващане, което да отрази и усети смяната. Много по-късно тези изящни и ароматни създания, наричани от нас цветя, ще играят значима роля в еволюцията на съзнанието на другите естествени типове. С течение на времето хората почнали да изпитват все по-голям интерес към тях, от ден на ден им се удивлявали. Когато човешкото схващане се развило до несъмнено ниво, най-вероятно точно цветята са били първото нещо, което е придобило полезност отвън всевъзможни утилитарни съображения, т.е. отвън съображенията, свързани с непосредственото оцеляване. Тези изящни създания са били извор на ентусиазъм за безчет художници, поети и мистици. Иисус ни поучава да съзерцаваме цветята и да се учим от тях по какъв начин да живеем. За Буда описват, че един път провел „ безмълвна проповед “: вдигнал пред учениците и слушателите си цвете и се взрял в него. След няколко минути монахът Махакашяпа се усмихнал. Единствено той схванал проповедта, Според легендата тази усмивка (т.е. постигнатото осъзнаване) е било излъчено от двадесет и осем будистки учители и по-късно се трансформирало в един от основните детайли в дзен-будистката теория.

Когато индивидът забележи хубостта в цветето, това може да провокира у него едно въпреки и мимолетно събуждане – осъзнаване на хубостта, съставляваща значима част от личното му вътрешно естество от същинската му природа. Първото осъзнаване на хубостта е измежду основните събития в човешката еволюция. Чувствата на наслада и обич са директно свързани с осъзнаването на хубостта. И макар че нормално мозъкът ни пропуща да го забележи, цветята са станали формата, в която показваме най-висшето в нас, най-сакралното и в дълбоката си същина – неподвластно на формата. Цветята, по-преходни, по-етерни и по-изящни от растенията, от които са зародили в хода на еволюцията, са се трансформирали в самобитни посланици на едно друго царство, в мост сред света на материалните форми и безформието. Те освен излъчват гальовен и омайващ мирис, само че и носят благоуханието на царството на духа. Ако използваме думата „ прояснение “ в по-широк от общовъзприетия смисъл, то бихме могли да определим цветята като прояснение на растенията.

За всяка форма на живот във всяко царство – било то царството на минералите, растенията, животните или хората, – може да се каже, че тя „ претърпява прояснение “. Просветление обаче се случва извънредно рядко и е нещо доста повече от чисто еволюционна градация: то е раздор в развиването скок, прекосяване към едно напълно друго равнище на развиването и – най-важното, – намаляване на материалността. Нима има нещо по-тежко и по-непроницаемо от една канара, най-плътната от всички форми? При все това има скали, които претърпяват смяна на молекулярната си конструкция, трансформират се в кристали и по този начин стават транспарантни, проникнати от светлина. Някои въглероди, подложени на невъобразимо висока топлота и налягане, се преобразуват в диаманти, някои тежки минерали – в други скъпоценни камъни.

Повечето влечуги, най-непосредствено подвластни от земята от всички останали живи същества, са останали непроменени милиони години. Но измежду тях е имало и такива, които са развили крила и пера, и са се трансформирали в птици, отправяйки предизвикателство към гравитацията, която ги е държала в плен толкоз дълго. Не са станали по-добри в пълзенето или вървенето, просто са минали оттатък пълзенето и вървенето. От незапомнени времена човешкият дух е откривал в цветята, кристалите, скъпоценните камъни и птиците някакво по-особено значение. Подобно на всички останали форми на живота, и те, несъмнено, са краткотрайни проявления на таящия се в основите им един живот, едно Съзнание. По-особеното им значение и повода, заради която хората са били по този начин омаяни от тях, по този начин привързани към тях, наподобява се дължат на етерното им естество. След като човек реализира известно равнище на Присъствие, на умиротворено и будно внимание към усещанията си, той може да усети природата на божествения живот, на това само схващане или дух, което обитава във всяко творение, във всяка форма на живот, да я почувства и разбере като единосъщна със личната му природа и да я обикне, както обича себе си. Но преди да се случи това, множеството хора виждат единствено външните форми, не познават вътрешната природа, тъкмо както не познават и личната си природа и по тази причина я отъждествяват с материалната и физиологическата си форма.

В случая с цветето, кристала, скъпоценния камък или птицата даже човек с малко или без Присъствие може да усети, че има нещо друго, освен това отвън чисто материалното битие на тази форма, без да знае, че точно заради тази причина, е притеглен към създанието, завързан е към него. Поради етерната природа на такива създания формата им прикрива обитаващия в тях дух в по-малка степен, в сравнение с при другите. Изключение вършат всички новородени същества – бебета, кученца, котенца, агънца и така нататък Те са нежни, деликатни, към момента невкоренили се в материалното. Излъчват непорочност, наслада и хубост не от този свят. И затрогват даже относително нечувствителните хора. Така че когато сте осъзнати и съзерцавате цвете, кристал или птица, без да ги назовавате въображаемо в мозъка си, това творение се трансформира в прозорец, през който надниквате в безформието. Това е един вътрешен отвор (колкото и дребен да е той) в царството на духа. Затова тези три „ просветлени “ форми на живот са играли такава значима роля в еволюцията на човешкото схващане още от най-древни времена, по тази причина, да вземем за пример, това богатство, лотосовият цвят, е главен знак в будизма, а една бяла птица, гълъбът, символизира Светия Дух в християнството. Те са подготвили почвата за една по-дълбока смяна в планетарното схващане, която е предопределена да настъпи в човешките същества. Става дума за духовното събуждане, на което сме очевидци през днешния ден.

От „ Нова Земя. Пробуждане за задачата на вашия живот ”, изд. Кибеа
Снимка: eckharttolle.com